Punk publishing - interview 2 - Георги Варзоновцев

Продължаваме серията МТР пънк интервюта с две от родните звезди на уеб бранша - Георги Варзоновцев и Евгени Динев. Те не се нуждаят от представяне, затова директно към отговорите на Георги Варзоновцев, а утре ще научите и какво мисли Евгени Динев за бранша и фрийлансерството:)

     Георги Варзоновцев, Interaction Designer

Ти си едно от най-популярните лица на българския интернет и на Netage Solutions, една от водещите уеб агенции в България. С какво по-конкретно се занимаваш в Netage?
 
На визитката ми пише Interaction Designer. На английски. Все още се чудя какъв е най-подходящия превод на български. Мисля, че няма разбираем такъв, но все пак е нещо от сорта на "проектант на взаимодействието". Когато работя по някой проект, 1.) трябва да разбера кои хора ще използват конкретния сайт / софтуер, с каква цел ще го ползват, какви очаквания имат относно него и 2.) трябва да проектирам интерфейса / начина, по който тези хора ще взаимодействат със системата така, че да им е възможно най-приятно, най-полезно и най-бързо.
 
Работя заедно с всички други хора от екипа - клиенти, дизайнери, програмисти, тестери и ръководители на проекта, за да сме сигурни, че потребителското изживяване е основен приоритет през целия период на разработка.
 
Освен това понякога помагам при разработката на front-end-а на някои от проектите ни.

Уау, ти явно си един от най-важните хора в твоята компания. Очевидно от твоята работа в голяма степен зависи успеха на конкретния проект, над който работи целия екип. Този подход на работа по всички проекти на Netage ли се прилага или само при проекти над определена минимална финансова стойност?  

Това с най-важните хора е глупост, защото за абсолютно всеки проект е необходим не един най-важен човек, а един много добре работещ екип. Нивото на крайният резултат от проекта се определя от нивото на най-слабия участник в работата. Това означава, че дори и аз да измисля нещо много удобно за потребителите, ако то няма как да се реазлизира технически от разработчиците просто проекта се лишава от тази функционалност. Затова и мисля, че за интеракшън дизайнера е много важно да разбира кое е технически възможно в зададените ограничения (време, екип, пари).
 
За да отговоря конкретно на въпроса - абсолютно всеки проект, по който работим минава през фазите на анализ, планиране и проектиране. В екипа имаме и други хора, които могат да изпълняват ролята на интеракшън дизайнери в някои по-малки проекти (под малки проекти разбирам такива, които нямат особено сложна функционалност или огромно количество съдържание). Финансовата страна не винаги е определящата и затова степента на моето участие в проекта зависи по-скоро от сложността на задачата. Просто разликата при работа за български и външни клиенти все още е доста осезаема откъм финансова гледна точка.

Очевидно при спазването на подобни процедури и при участието на толкова специалисти в работата по проектите ви (на Netage)   услугите ви няма как да са от най-евтините, но пък вие явно се продавате добре. Кои от проектите ви смяташ за знакови за българското уеб пространство и защо?

Честно казано не искам да се ангажирам с определения кой проект е знаков и кой не е. Особено що се отнася до български сайтове. По-важното за мен е, че през годините в Нетейдж са работили и продължават да работят едни от най-готините хора в индустрията. Това са едни от най-адекватните графични дизайнери и уеб разработчици наоколо. Уверен съм, че всеки, разглеждайки портфолиата и биографиите, ще намери поне един от сайтовете, които счита за знакови.

Явно хората са най-голямото конкуретно предимство на Netage, това, което я прави различна от другите компании от бранша в България. Какво прави Netage, за да задържа и привлича толкова адекватни и талантливи хора? (не говоря само за финансовата страна на въпроса)

Нетейдж вече 8 години се занимава с уеб неща. Това в интернет години е доста. В началото хората в Нетейдж (доколкото ги познавам или знам за тях) са били наистина доста по-малко и наистина много ентусиазирани за работата си. Освен това много добри в това, което правят. 
 
В англо-говорящите страни има едно правило, което гласи "A people hire A people, B people hire C people" (в превод нещо като "Отличниците наемат отличници, четворкаджиите наемат тройкаджии"). Струва ми се, че това се е случило и в Нетейдж. Покрай това са дошли големите клиенти, хубавите проекти, добрите пари и разни други хубави неща. А когато имаш екип и портфолио като това е малко по-лесно да наемаш адекватни хора (но въпреки това не казвам, че е лесно; защото не е). Ники Горчилов от Орбител беше писал за това (http://niki.gorchilov.com/first-who-then-what/ и http://niki.gorchilov.com/soft-vs-hard/).

Вече втора година (или повече?) си член на журито на БГ Сайт, най-престижния уеб конкурс у нас. Какво е мнението ти за нивото на родния уеб бизнес, за новите хора, които се появяват в бранша?
 
Родният уеб бизнес се дели на две части. Едната част са фирмите и хората, които работят за големи пари (предимно за чуждестранни клиенти с големи възможности). Другата част са фирмите и хората, които работят за малко пари (предимно за български клиенти, които по подразбиране не искат и не могат да отделят много пари за уеб продукция). Нивото в първата част е значително по-високо, понеже там работят по-добрите специалисти, проектите са по-големи и изискват по-голям опит. Нивото във втората част силно варира, като впечатлението ми е, че по-скоро ниско в сравнение с това в развитите страни, но разбира се има и някои изключения.
 
Новите хора, които се появяват в бранша имат малко опит в повече неща. Хората, които се появаваха преди няколко години имаха малко опит в по-малко технологии, методи за работа и прочее, просто защото те не бяха измислени или набрали популярност. В тоя смисъл сегашните "новобранци" може би изглеждат по-напреднали, но все още липсва фундаменталното образование. В България проблемът с адекватното образование за новите професии е огромен. При разработчиците може би не толкова, защото има утвърдени институции, които бълват (макар и недостатъчно) специалисти. Но при дизайнерите, информационните архитекти, проектантите положението е зле, защото няма подходящо и достъпно образование никъде в България.

Междувременно конкурса БГ Сайт приключи (поздравления за наградените ваши проекти), изказаха се и някои интересни мнения за процеса и критериите на оценка на сайтовете, например http://bobydimitrov.com/mind/222/bgsait-katorga-za-zhurito и http://bobydimitrov.com/mind/224/bgsait-samoto-otsenyavane . Как успя да се справиш ти с оценяването?
 
Доста беше напрегнато. Тази година срокът за гласуване за определяне на номинациите беше 10 дни, т.е. не толкова много колкото може би звучи. Все пак ставаше въпрос за над 300 сайта. Имаше няколко дълги вечери. Но моята система беше по-друга от тази на Боби. За всеки сайт отделих повече време независимо какво беше първоначалното ми впечатление от външния вид. Стремях се да разбера за какви хора е предназначен и се опитвах да се поставя на тяхно място в разглеждането на сайта. Оттам вече и оценките ми за адекватността на графичния дизайн, съдържанието, ползваемостта, технологичното съвършенство и общото впечатление. 
 
Наскоро прочетох и едно твое мнение за това защо не се случва общността на уеб разработчиците в България. Отправяш и нещо като призив за организирането на уеб семинар. Какво ти е мнението за дейността на БУА, чиято мисия (според определението на сайта и) е точно такава?
 
Мнението ми за БУА е същото като за всяка добра идея, която е останала нереализирана - безполезна. Не мисля, че БУА оказа някакво влияние (нито положително, нито отрицателно) върху уеб бранша. Или поне аз не съм го усетил. Общо взето идеално се вписва във фона на българското уеб безвремие и изолация.

Запазете този пост в: